Как компания за автомобилни гуми започва да оценява най-изисканите ресторанти в света
Със сигурност всички сме чували марката Michelin и евентуално в два напълно разнообразни един от различен подтекста - или като производител на автомобилни гуми, или като организация, която прави оценка най-изисканите заведения за хранене по света. И няма по какъв начин да не се зачудим каква е историята и връзката сред двете на пръв взор напълно несъвместими области.
Прочетете още
Всичко стартира към края на ХIX век, когато братята Андре и Едуард Мишлен имат собствен бизнес, само че и огромен проблем с него. Те основават компания за автомобилни гуми със седалище в дребния, недодялан град Клермон-Феран, на към четири часа южно от Париж. По това време във Франция има не повече от 3000 коли, пътната мрежа не е добре развита, а и мъчно се намира гориво.
И хората явно се нуждаят от мощен тласък, за да пътуват повече. Защото когато пътуват повече, гумите им се ще изхабяват по-бързо и ще имат потребност от по-честа промяна, а това значи повече доходи за компанията на Андре и Едуард.
Тогава братята основават дребна, алена брошура в джобен формат, която наричат Ръководството на Michelin. В предговора написа, че дава на водачите нужната информация за пътешестване из Франция - къде да заредят, къде да ремонтират колата си, както и къде да пренощуват или да се нахранят.
Първоначално ръководството се популяризира гратис, само че Андре взема решение да стартират да го продават против дребна сума, откакто вижда по какъв начин с едно от копията хората си подпират скамейка пред гараж. През това време се случва напредък в автомобилната промишленост, колите стават по-достъпни, по-удобни и по-бързи и фантазията на братята се реализира да известна степен - французите започват да пътуват повече.
А с това ползата към Ръководството на Michelin се увеличава значително. Стига се до такава степен, че братята отварят офиси из страната, в които съветват локални и туристи с специалисти и се изготвят маршрути за пътешестване в страната и чужбина. По-голямата част от информацията, която се дава, идва от търговците на гуми на компанията, които пътуват доста и най-добре знаят от кое място е по-добре да минеш и къде е най-добре да спреш.
Няма доказателства, че цялата тази акция е довела до покачване на продажбите на гуми. Но едно е ясно - Michelin има нов източник на доходи, който може да употребява за ефикасна реклама. В края на 20-те години на ХХ век рекомендациите за заведения за хранене в пътеводителя към този момент стават толкоз значими, че се постанова да се наемат гости под прикритие, които да правят оценка местата за хранене и това дали са почтени да получат звезда.
Рейтингите, които се основават още през 30-те години на предишния век, не престават да се използват и до през днешния ден, макар че системата на оценяване търпи леки трансформации. Една звезда значи, че ресторантът си " заслужава прекъсване ", две значат, че " си коства да се заобиколи, с цел да се посети " и три значат, че " си заслужава особено пътешестване ". И до през днешния ден доста туристи първо си вършат резервация в някой ресторант с две или три звезди и по-късно провеждат всичко друго по пътуването до него, написа CNN.
Сега компанията се прави оценка на близо 24 милиарда $ и създава към 200 милиона гуми годишно. Ръководството също продължава да се издава като към този момент в него са включено над 30 хиляди ресторанта на три континента. От началото до момента са продадени повече от 30 милиона копия.
И макар полюсните отзиви по отношение на рейтинговата система, няма спор, че заведенията за хранене със звезда Michelin са постоянно цялостни и ползата към тях не стопира. А това е най-хубавото доказателство, че братята Андре и Едуард са си свършили работата в действителност добре. Но огромната чест идва и с огромно отговорност, която несъмнено не е за всеки и няма даже няколко случая на самоубили се началник готвачи поради терзанията да не изгубят звезда от рейтинга си.
Източник: Lifestyle.bg
Прочетете още
Всичко стартира към края на ХIX век, когато братята Андре и Едуард Мишлен имат собствен бизнес, само че и огромен проблем с него. Те основават компания за автомобилни гуми със седалище в дребния, недодялан град Клермон-Феран, на към четири часа южно от Париж. По това време във Франция има не повече от 3000 коли, пътната мрежа не е добре развита, а и мъчно се намира гориво.
И хората явно се нуждаят от мощен тласък, за да пътуват повече. Защото когато пътуват повече, гумите им се ще изхабяват по-бързо и ще имат потребност от по-честа промяна, а това значи повече доходи за компанията на Андре и Едуард.
Тогава братята основават дребна, алена брошура в джобен формат, която наричат Ръководството на Michelin. В предговора написа, че дава на водачите нужната информация за пътешестване из Франция - къде да заредят, къде да ремонтират колата си, както и къде да пренощуват или да се нахранят.
Първоначално ръководството се популяризира гратис, само че Андре взема решение да стартират да го продават против дребна сума, откакто вижда по какъв начин с едно от копията хората си подпират скамейка пред гараж. През това време се случва напредък в автомобилната промишленост, колите стават по-достъпни, по-удобни и по-бързи и фантазията на братята се реализира да известна степен - французите започват да пътуват повече.
А с това ползата към Ръководството на Michelin се увеличава значително. Стига се до такава степен, че братята отварят офиси из страната, в които съветват локални и туристи с специалисти и се изготвят маршрути за пътешестване в страната и чужбина. По-голямата част от информацията, която се дава, идва от търговците на гуми на компанията, които пътуват доста и най-добре знаят от кое място е по-добре да минеш и къде е най-добре да спреш.
Няма доказателства, че цялата тази акция е довела до покачване на продажбите на гуми. Но едно е ясно - Michelin има нов източник на доходи, който може да употребява за ефикасна реклама. В края на 20-те години на ХХ век рекомендациите за заведения за хранене в пътеводителя към този момент стават толкоз значими, че се постанова да се наемат гости под прикритие, които да правят оценка местата за хранене и това дали са почтени да получат звезда.
Рейтингите, които се основават още през 30-те години на предишния век, не престават да се използват и до през днешния ден, макар че системата на оценяване търпи леки трансформации. Една звезда значи, че ресторантът си " заслужава прекъсване ", две значат, че " си коства да се заобиколи, с цел да се посети " и три значат, че " си заслужава особено пътешестване ". И до през днешния ден доста туристи първо си вършат резервация в някой ресторант с две или три звезди и по-късно провеждат всичко друго по пътуването до него, написа CNN.
Сега компанията се прави оценка на близо 24 милиарда $ и създава към 200 милиона гуми годишно. Ръководството също продължава да се издава като към този момент в него са включено над 30 хиляди ресторанта на три континента. От началото до момента са продадени повече от 30 милиона копия.
И макар полюсните отзиви по отношение на рейтинговата система, няма спор, че заведенията за хранене със звезда Michelin са постоянно цялостни и ползата към тях не стопира. А това е най-хубавото доказателство, че братята Андре и Едуард са си свършили работата в действителност добре. Но огромната чест идва и с огромно отговорност, която несъмнено не е за всеки и няма даже няколко случая на самоубили се началник готвачи поради терзанията да не изгубят звезда от рейтинга си.
Източник: Lifestyle.bg
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ